Наемът, който студентите във Великобритания плащат за общежития, се е увеличил с 60% през последното десетилетие, достигайки средно £7347. Тези нива надминават обхвата на средния студентски заем за издръжка, който е около £6900, показва проучване, цитирано от „The Guardian“. Покачването спрямо миналата година е 4,4%, а спрямо 2019 г. - 16%. В резултат на това много студенти са принудени да работят на непълно работно време успоредно с обучението си, да живеят при родителите си или да търсят помощ от семейството си, за да свържат двата края. Докладът на Националния студентски съюз и благотворителната жилищна организация „Unipol“ предупреждават, че наемната цена на студентските стаи расте много по-бързо от инфлацията, че има нарастващ недостиг на достъпни стаи и че изборът се стеснява. Все повече частни наемодатели се фокусират върху предлагането на луксозни студиа, често насочени към международни студенти, а не по-евтини алтернативи.
 
Пазарът за студентски наеми на жилища в Лондон е особено недостъпен за младежите, като средните стойности възлизат на £10 857 - 61% повече от средното за останалата част от Обединеното кралство. Хилари Гиеби-Абабио, вицепрезидент по висшето образование в Националния студентски съюз (NUS) е коментирала, че достъпността на студентското настаняване влияе върху образователния опит на студентите. Според нея е позорно, че толкова много млади хора са възпирани, макар и индиректно, да кандидатстват в университет, тъй като възможностите им да платят за квартирата са силно ограничени. Докладът също така подчертава нарастващата зависимост на университетите от търсещи печалба частни наемодатели, които управляват 70% от проучените места за настаняване. Броят на леглата, предлагани от тези доставчици, се е увеличил почти тройно - от 142 439 легла през 2012-13 г. до 361 717 през 2021-22 г. Според анализаторите, тази тенденция ще продължи, тъй като доходността „продължава да превъзхожда конкурентните възможности в сектора на имотите“.
 
Проучването посочва още, че леглата, управлявани от частни оператори, са с близо една четвърт (24%) по-скъпи от тези, управлявани от университети, и разликата нараства, тъй като частните наемодатели са склонни да ценообразуват наемите на базата на това какво таксуват конкурентите, а не на това, което студентите могат да си позволят. NUS призовава университетите да държат по-строг контрол върху наемите, начислявани от частниците, с които работят; да се предлагат повече по-евтини стаи, тъй като най-достъпното настаняване – стандартните стаи с общ санитарен възел – са в упадък; и за подпомагане на студенти в неравностойно положение с жилищни стипендии.